На разходка до водопадът "Скакля" (с. Заселе)Скоро (Събота, 12.04.2008) пак се събрахме бойната група студенти-туристи, организирана от готиния Ники, който отново ни поведе към следващата красота край София - водопадът "Скакля" край село Заселе. За да видим това чудо на природата, по негови думи, трябвало да отидем точно през пролетта, а превъзходното време и необичайно високите за месец април температури само направиха нашия поход още по-приятен. Началото на нашата разходка беше Централна гара в София, но същинският поход започна при гара Бов, до която се добрахме след около час и петнадесет минутно "преживяване" с БДЖ.
 Още със слизането от влака се откри страхотната гледка на тези скалисти склонове на Искърския пролом.
 Непосредствено под тях, тече и самата река Искър, в този момент с доста буйни и мътни води.
След като минахме по този мост и се насочихме право нагоре в планината, скоро стигнахме до "Вазовата" пътека, по която щяхме да се доберем до водопада.  Някой може да си помисли, че вървенето по асфалтовия път е скучно и неприятно, но местността е толкова живописна, че заема цялото внимание.
 Съвсем случайно видяхме и един смок, който не се беше стоплил напълно и затова можахме да му се порадваме малко повече (дори успях да го погаля по опашката, което доста го смути).
За да бъда честен, голяма част от жените и някои от мъжете в групата не бяха особено очаровани от прекрасната възможност да се запознаят отблизо с този представител на влечугите.  След като най-накрая се намерихме на "Вазовата" пътека се заредиха една хубава гледка след друга. Особено красива беше реката, с нейната пенлива и кристално чиста вода.
 Скалите, обрасли с мъх, също привлякоха погледите на всички - дотолкова, че трудно успявах да снимам без някой да ми се пречка... ;-)
 С радост снимах "портрети" на някои кротки представители на местната фауна.
 Това мостче бележи края на сравнително равната част от похода към водопада "Скакля". Оттам нататък, следва едно стръмно изкачване, което трудно може да се нарече късо!
 Малко по-нагоре може да се види как водата "извира" от една скала. Предполагам, че Моисей има пръст и тук... :-)
 От близо тази вода поразително ми прилича на шампанско...
 Всички се справихме доста добре със стръмната пътека, защото от време на време ни стимулираше внушителната гледка на водопада, който се появяваше все по-близо.
 Винаги съм си мечтал да мога да мина под водопад... досущ като по филмите.
 Е, и този път не осъществих мечтата си, но поне имах възможността да се доближа до него на една ръка разстояние.
 Така изглежда "Вазовата" пътека в най-горната си част, в непосредствена близост до село Заселе. Според легендата, някъде тук Вазов е написал разказа "Дядо Йоцо гледа", вдъхновен от историята на местния сляп овчар.
 Вече в най-високата част видяхме водопада и отгоре...
 ... а не както до сега, далеч отдолу!!!
 Това е панорамата, която се разкрива от края на пътеката. Далеч, там долу в ниското, се вижда гара Бов, от където сме тръглани едва преди час и половина - два!
 А това е (част) от една поляна с глухарчета, в двора на една от първите къщи на село Заселе, намиращо се в края на "Вазовата" пътека.
 От село Заселе поехме към съседното село Церово, за да хванем влак обратно за София.
Това е снимка на "Джуглата" - скално образувание до сами гарата на село Церово. За да го видим отблизо, обаче, се наложи да вървим дълго (около 2 часа) по асфалтовия междуселски път (Заселе - Церово), което не беше особено приятно преживяване.  Занапред, когато ходя там, бих се връщал по същия път - по "Вазовата" пътека - и препоръчвам този маршрут на бъдещи туристи. А това е една от последните ми снимки за дена - част от "Джуглата".
В заключение - разходката беше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРИЯТНА, за което БЛАГОДАРЯ НА НИКИ и се надявам за напред той да продължава да ни води по такива прекрасни места!
|
6 comments so far...
Поздрави!
Гери
П.П. и на мен ми се иска да си пожелая време и също такава ентусиазирана компания за подобни преживявания :)